Марина
Сафон така умело успя да ме въвлече в историята, че до 40-а страница вече два пъти пулсът ми се забърза (ако сте обичали да гледате като деца ужаси с кукли-убийци, ще ме разберете) и бях убедена, че това е моята книга. Готическото усещане прониква през хартията, преобладават ахроматичните цветове, всичко е обгърнато от мъгла и сиви сенки дебнат зад всеки ъгъл. Това не е слънчевата и цветна Барселона на Гауди, която познаваме сега. Първоначално мислех, че историята ще се развие в съвсем друга посока, но когато започна да се разгръща, останах приятно изненадана. Има от всичко - пълнокръвни персонажи, истинско и силно приятелство, тъжни любовни истории, детективска загадка, свръхестествен ужас, крайно натуралистични картини, та дори и малко екшън. През цялото време си поставен в обувките на Оскар и се мъчиш да следваш всяка следа, за да наредиш един черен жив пъзел. Има два момента, които ми се сториха не докрай мотивирани, но ще ги запазя за себе си. За финалния обрат имах неясно предчувствие и все пак много ми хареса.
Коментари
Публикуване на коментар