Момчето с раираната пижама

С романа „Момчето с раираната пижама“ ирландският писател Джон Бойн ни напомня за силата на детската перспектива – неподправена, инстинктивно честна и уязвимо чиста. Историята на Бруно, момче, което случайно се оказва на границата между два свята, единият облечен във военна униформа, а другият – в раирана пижама, поставя сложни морални и исторически въпроси, свързани с един от най-мрачните моменти за човечеството, през една на пръв поглед наивна гледна точка.

Познатият подход да се пречупи тежка тема през очите на дете, тук работи с особена сила. Простичкото приятелство между Бруно и Шмуел се изгражда естествено, без предразсъдъци – като олицетворение на онези универсални човешки ценности, които обремененото съзнание на възрастните често забравя или пренебрегва. 

Четивото не търси сълзи, нито драматизъм – напротив, именно с премерен тон и сдържана емоция успява да разтърси. Краят оставя не гняв или отчаяние, а тихо и упорито усещае, че човешкото е нещо много просто – и че точно в това се крие трудността да го опазим.

Едноименната филмова адаптация улавя част от атмосферата на романа, но не може напълно да предаде вътрешния свят на Бруно – мястото, където се случва истинската драма. Затова за мен книгата остава по-доброто преживяване.