10 минути и 38 секунди в този странен свят

"Ако кръвното ти семейство е грижовно и добро, значи си голям късметлия, но ако не е, все още има надежда - порастваш, напускаш дома, в който никой, дори и стените не са те пазили, и все още има шанс да ти провърви". 

И все пак Лейла е мъртва проститутка, чието безжизнено тяло е безскрупулно захвърлено в кофа за боклук в противоречивия Истанбул. Това разбираме още от първите страници и постепенно научаваме болезнените подробности от живота ѝ, довели до неговия край. В първите 10 минути и 38 секунди след смъртта мозъкът на Лейла продължава да функционира и всяка минута тя си припомня важен кадър от лентата на своето минало. Острият ум и свободната воля не са услужливи във фанатизирано семейство, в което криворазбраната чест е по-важна от истината, а един баща отказва да защити невръстната си дъщеря от сексуално насилие, стига само позорът да бъде прикрит. Дори бягството от хватката на закостенялата малка общност не е спасение, напротив, големият град носи със себе си всички пороци, които съдбата сякаш е отредила на момичето. Елиф Шафак защитава изконното право на човек на глътка свобода. Там някъде, независимо от мястото, времето и обстоятелствата, маргиналите винаги са отвергнати, даже и в смъртта. Бащите на обществото са се провалили - те не могат и не искат да защитават децата си, а ги погребват далеч, в безименни гробове, за да останат вечно невидими. 

Лейла има и своите радости - верните ѝ цветни приятели с не по-лек житейски път от нейния се превръщат в истинско семейство, допуска любовта до себе си, има обичлив домашен котарак и ревностно опазва доброто си сърце. И така, докато ръцете, затягащи се около шията ѝ, не се превръщат едновременно в неин убиец и освободител - отвъд тя най-накрая може да поеме дълбоко въздух и да бъде свободна, далеч от болките и мерзостта на познатия свят.