Малки неща като тези

След като ме спечели с "Три светлини", отново се върнах към Клер Киган с "Малки неща като тези". В малкото си страници книгата побира голяма човечност. За така наречените магдаленски перачници в Ирландия има ужасяващи реални разкрития - насилствено отнети пеленачета, мъртви бебета, заключени момичета, подложени на тормоз и принудителен тежък труд от монахините, и всичко това със съгласието и спонсорството на Католическата църквата и държавата. Авторката избира да ни разкаже за проблема през погледа на Бил Фърлонг - почтен мъж, трудолюбив, грижовен баща и съпруг, с богата душевност и добро сърце. Той избира да помогне на едно момиче на връх Коледа, пред това да си затвори очите и от страх да потисне съвестта си, както прави останалата част от обществото. Всички ходят на литургии в църквата, но всъщност никой не живее с ценностите, които наужким е приел. Докато мъжът и босото дете вървят през града в снега, се сблъскват с неразбиране - "Продължиха и срещнаха още хора, които Фърлонг познаваше или не познаваше, но той се улови, че си задава въпроса има ли смисъл хората да са живи, ако не си помагат един на друг. Възможно ли е да преминеш през всичките тези години, десетилетия, през цял един живот, без нито веднъж да си проявил смелостта да се опълчиш срещу каквото се наложи, и да продължиш да се наричаш християнин и да се гледаш в огледалото?"

Въодушевена съм да спомена, че романът има прясна екранизация от 2024 с участието на  талантливия Килиън Мърфи.

https://youtu.be/Nqwn5Y_Y4xs?si=aXTJV0J2r0bJQSqu