Бариерата

Меланхолията на "Бариерата" неусетно ме приласка в обятията си. Въпреки че има фантастични елементи като летенето, повестта здраво те заковава към грубата повърхност на земята. Издадена през 1976 г., историята звучи плашещо актуална - обществото и институциите ни все още не могат да се справят с трагедиите на индивида и остават потрисащо безразлични. Такава е и съдбата на Доротея, която цял живот не среща разбиране, а когато и последната надежда, че го е получила, е разбита, остава без изход. Именно безизходица е чувството, което Павел Вежинов успява да пресъздаде у читателя, засягайки една от познатите теми за границите на лудостта.

Съвсем скоро ще продължа да се запознавам с творчеството на Павел Вежинов, като на първо време възнамерявам да прочета романа "Нощем с белите коне".