Кафенето без име

Романът е ярко изображение на един виенски квартал през десетилетие на социални и икономически промени, където кафенето без име на Симон се превръща в пристан за всички изгубени души. 

Зееталер пише стегнато и приятно, но и с голям усет към детайла. Текстът е раздвижен, като повествованието ту се води от неутрален разказвач, ту се пречупва през гледната точка на някои от героите чрез монолози и диалози в първо лице. Разкрива се цяла панорама от пълнокръвни образи - всеки белязан от личната си съдба и търсещ мястото си под небето. Читателят се потапя в атмосферата на малкото уютно кафене и заживява със съвсем ординарните неволи и дребните радости на посетителите, за да се убеди, че дори най-обикновеният човек с най-обикновен живот "си остава най-голямата загадка за самия себе си".