Часът на чудовището

Идеята на Шавон Доуд неоспоримо е провокирана от случващото се в собствения ѝ живот и именно то не ѝ дава възможност да я разгърне, но Патрик Нес се е справил идеално с тази задача. Подхожда внимателно, пречупва историята през призмата на въображението си и ни я предава подобаващо мрачна, тревожна, раздираща и смразяваща, а същевременно и някак уютна, обнадеждаваща. Илюстрациите на Джим Кей потапят изцяло в текста и подсилват емоциите. 

Това е разказ за противоречията в нас, за скръбта по отиващите си любими хора, за помиряването със себе си, за изправянето пред истината, за скритата сила. Кошмарът на Конър е неотлъчно до него наяве и насън. Дори едно древно чудовище не може да го уплаши повече. 

"Историите не винаги завършват щастливо" - "Кралствата получават такива принцове, които заслужават, фермерските дъщери загиват невинни, понякога и вещиците са достойни да бъдат спасени", а чудовищата могат да бъдат избавители.