Фирмин

"Ако от литературната образованост има някаква полза, то тя е, че се изпълваш с чувство за обреченост."

Това кратко изречение успява да събере у себе си цялото усещане, което Сам Савидж умело е вплел в текста си. 

Фирмин е истински книжен плъх - и в буквален, и в метафоричен смисъл. Неговата дарба да чете му дава възможност да се превъплъщава в герои от различни литературни произведения и да обогати духовния си свят, но, от друга страна, му носи тягостна меланхолия, примесена с чувство на обреченост. Въображението му го отделя от първосигналните му събратя по естествен път, а формата и външните белези не му позволяват да общува със същества на неговото интелектуално ниво. Тази парадоксалност прави живота му самотен и мечтателен, строго затворен между стените на вехта книжарница, забравен киносалон и изгорял театър. Размитата реалност му нанася удар след удар, а любовта му към книгите е неговата своеобразна смърт.