Деца на безименните

Magic: The Gathering e може би най-популярната събирателна игра на карти, която няма как да си пропуснал, ако си от поколението Y и имаш поне леки нърдски наклонности. По време на игрите влизаш в ролята на магьосник, за да водиш битки, използвайки механиките на красиво нарисуваните върху картите магии и същества, за да победиш опонента си.

Въпреки че основната история на играта се разказва чрез самите карти, създателите, т. нар. Wizards of the Coasts, я допълват с различни текстове и дори наемат автори от висок клас, за да им помогнат в това дело. Така се появява и "Децата на безименните" от Брандън Сандерсън. 

Романът е кратък, няма разгърната епичност, нито заплетен сюжет, действието се развива в рамките на само един ден, така че обемът е изцяло съобразен с това. Връзките с Magic са за ценители, но не е необходимо да си запознат с играта, за да прочетеш и разбереш книгата.

Първите страници, които ни запознават със съдбата на двете близначки Тасенда и Уилия, не ме въодушевиха никак, но от началното ми впечатление не остана и помен след появата на Давриел и неговите демони - определено бих се радвала тези образи да бъдат доразвити в бъдеще. Хареса ми и идеята за трите вида тъмнина. Няма любовна нишка в историята, което считам за голям плюс (в този ред на мисли корицата може да подлъже).Тексът е наситен с добри закачки, много магия, порядъчни битки, обрати, макар и очаквани, и въпреки че няма дълбочина, нищо не му липсва. Финалът оставя вратички за следващ проект, но няма да се побъркате от нетърпение :)