Час, изпълнен с плам

След като в "И розата сама да е" ни разказва за младо момиче с френски и японски корени, което търси себе си в Страната на изгряващото слънце, Мюриел Барбери отново ни връща към Роз, запознавайки ни с предисторията ѝ в "Час, изпълнен с плам".

Един баща копнее по далечното и различното и забравя за дълбоко предопределящото родно, една дъщеря е изначално откъсната от корените си и обречена на самота. Ключът към спокойното приемане на съдбата е съзерцанието.

Романът започва с равносметката на Хару в предсмъртните му часове и се открояват три основни нишки, по които се е движил животът му - изкуството, приятелството и детето му. Именно тези три теми са широко разгърнати и чрез тях се сблъскваме с безрадостните съдби на различни персонажи - онези, които могат да са щастливи - умират, а живите са нещастни. И все пак, само час, изпълнен с плам, е напълно достатъчен - "Времето нищо не означава, съществуват само значимите мигове, останалото се изпарява в нас и ето ни как съзерцаваме стълбовете, които изникват от мъглата"

Барбери е спрягана за познавач на японската душа, вероятно е така, но това определено не беше моята книга. Някои разсъждения ми се сториха твърде отвеяни и с претенция за дълбочина, която не се открива.