Тринайсет чудовища за Хелоуин

Много се изненадах, когато разбрах, че Благой Иванов има издадени книги и от известно време им се каня. Досега съм го възприемала основно като кинокритик и не изпускам рубриката в Култура.бг, където всеки петък обсъждат филми заедно с Димитър Дринов - винаги успяват или да ми дадат добри идеи какво да гледам, или да ме разсмеят с коментари от типа на това, че наричат режисьора Уайтити за по-кратко "утайка" (няма как да не се съглася :D). 

Реших да започна с "Тринайсет чудовища за Хелоуин", тъй като ми се четеше нещо ненатоварващо и приятно, а и винаги съм харесвала всичко, свързано със свръхестествените същества. Уцели ми настроението в десетката. Това е една уж страшна, но всъщност много добросърдечна приказка, която препоръчвам на всяко дете (и на порасналите деца). Благой Иванов показва една различна гледна точка, през която иначе злите чудовища, всъщност могат да са много симпатични и имат място в нашия свят, за да държат въображението работещо и да ни научат, че не е необходимо да си принц или принцеса, за да имаш място под слънцето (или луната, разбира се). 

Авторът е находчив, има усет и употребява думи, които със сигурност ще обогатят речника на малките читатели. Красивите илюстрации на Добромир Томов също допринасят за цялостното изживяване. 

Като възрастен читател бих дала 4 звезди, защото за мен нямаше момент на изненада, но донякъде вината е моя, защото първо разгледах добре едно по едно всяко чудовище, изобразено на корицата, и ги преброих предварително. 

Следваща спирка: "Крехар" и "Мазето". Определено звучат интригуващо.