Да убиеш присмехулник

За трети път препрочитам "Да убиеш присмехулник" и всеки път ми става все по-любима.

Харпър Ли разобличава несправедливия, често лишен от логика и натоварен с фалшиви ценности свят на възрастните през погледа на Джин-Луиза, Джем и Дил. Детският инстинкт, който с лекота различава доброто и злото,  си противоречи с общественото мнение в един закостенял и лицемерен провинциален социум, където невинните биват преследвани, а съвестните одумвани и мразени. Здрав разум проявяват само децата и тези, които не се вписват. 

От друга страна, романът ни връща в един период от живота, по който всеки възрастен копнее, и ни припомня колко простички всъщност могат да бъдат нещата.