Прекалено шумна самота

Бохумил Храбал ни заключва в шумните мислите на особняка Хантя - самотен, незабележим за околния свят работник в пункт за пресоване на стара хартия: "Трийсет и пет години опаковам стара хартия и книги и живея в страна, която от петнайсет поколения насам знае да чете и да пише, живея в бивше кралство, където е било и продължава да бъде обичай и мания хората търпеливо да пресоват в главата си мисли и картини, носещи неописуема радост и още, по-голяма тъга, живея сред люде, готови за пакет пресовани мисли да дадат и живота си." 

Тъмното и влажно мазе, в което работи сред плъхове, осмисля живота му, дава му възможност да спасява творбите на най-мъдрите писатели, философи и художници, а те го образоват "насилствено", както той самият се изразява. Може би именно това постепенно го е отдалечило от заобикалящото го обществото, което покорно се е съгласило до него да достигат само предварително одобрените книги, а всичко останало да бъде унищожавано. Самотата на Хантя става все по-голяма, а мислите все по-оглушителни, редуват се романтични и натуралистични картини, халюцинации и реалност. Едничката му мечта може зверски да бъде отнета, а какво му остава на човека без мечти.