Кланица пет

Романът е тъжна, дълбоко потрисаща ирония за войната, за свободата, за времето. Докато четеш най-болезнените сцени, може звучният ти смях да те изненада и да те накара да се запиташ дали с теб нещо не е сбъркано, дали някъде в себе си нямаш общо с Били Пилгрим.

"В този разказ няма почти никакви герои, почти никакви драматични колизии, защото повечето хора в него са толкова болни и до голяма степен безжизнени играчки в ръцете на огромни сили. В края на краищата един от главните резултати на войната е, че човек престава да бъде личност." 

Аз бих добавила, че войната убива най-вече оцелелите. Така е то.