Лягай долу, звяр!

Иржи Кратохвил създава една антиутопия, която е прекалено близо до реалността и кара читателя през цялото време да усеща със стомаха си, че всичко се е случило наистина. За това усещане допринася и разказът от първо лице на главния герой, звучащ като изповед, както и честите директни обръщения и провокации, насочени към нас. Прави ни близки, съпричастни и макар да ни нарича "заседатели", повече се чувстваме като негов личен психолог - минаваме заедно през всички преживени травми, надникваме в дълбините на човешката психика и се чудим има ли лечение за нанесените щети.

Манипулативната сила на идеологиите взима своите най-невинни жертви, а именно децата, превръщайки смъртта в тяхна игра: "Независимо дали го осъзнаваме, или не, смъртта беше неизменно с нас в онези месеци, като другарче в детските ни игри, затова и смъртно опасната действителност ни се виждаше игра."