Дисквалифициран като човек

 

"Дисквалифициран като човек" е дълбоко съкровена изповед на един болезнено сетивен човек на изкуството, който не успява никога да се приспособи и да разбере логиката на забулените с лицемерие норми на социалното общество в Япония и поради тази причина е обречен да съществува в затягащите се окови на вътрешното си нещастие.

Шуджи Цусима, пишещ под псевдонима Осаму Дазай, е сред най-значимите японски автори на 20-и век, а творбите му са част от най-превежданата и четената японска литература в световен мащаб. Авторът набира  голяма популярност през последното десетилетие, благодарение на манга сериала "Bungou Stray Dogs", където е изобразен като един от главните герои. Не мога да не спомена, че сериалът е наистина любопитен и разказва за различни писатели, които имат магически способности, свързани пряко с техните литературни произведения. 

"Дисквалифициран като човек" може до голяма степен да бъде възприет като автобиографичен роман. Състои се от три тетрадки, представляващи нещо като личен дневник. Повествованието се води от първо лице и това дава възможност на читателя да проникне в дълбините на съзнанието на разказващия Йозо, да съпреживее болките му и да прави философски паралели. 

Йозо е получил първите си травми още като невръстно дете и то не къде да е, а в семейна среда. Именно там, където обикновено би трябвало да се чувстваш защитен и спокоен. Патриалхалното му семейство го задушава и го научава да се страхува от себеизразяване, да изпитва панически страх от социален контакт, да се срамува от себе си и да се крие дори ако някой най-безцеремонно посегне над изконните му права.

С порастването тези травми постепенно дават все по-зловещо отражение на психиката, а от там и на физическото му състояние, но нека не бъркаме - той не е луд. Не успява да превърне своите свръхчувствителност и природен интелект в силни страни, а напротив, те стават най-големият му порок. Той се научава да ги крие под маската на шут, търси бягство от тях в алкохола, марксизма, секса, наркотиците, самоубийството. А, когато щастието е на една ръка разстояние, той бяга, защото се чувства недостоен за него и не иска да го омърсява жалкото си същество: 

"Изпитвах ужас и от Бог. Не можех да повярвам в неговата любов. Вярвах само в неговото наказание."

Така, бавно и безпощадно, обществото задушава потенциала на тези, които са прекалено чисти, за да спазват правилата на мръсната му игра, и същевременно ги убеждава, че са лишени от необходимите качества, за да бъдат квалифицирани като човешки същества. 

Ако някой е в меланхолично-философско настроение, силно препоръчвам.