Бялата крепост

"Бялата крепост" е роман, издаден през вече далечната 1985 г., който изследва темата за идентичността и размива граници между Аза и Другия, между господаря и роба, между Изтока и Запада. Ако традиционно сме свикнали да чертаем разделителни линии и да схващаме две различни култури чрез съпоставяне, а в конкретни случаи дори и директно чрез противопоставянето им, то тук Орхан Памук използва съвсем различен подход.

Разположен в Османската империя през 17 век, сюжетът разказва историята на млад даровит венецианец, пленен при морска битка и даден на енигматичен турски учен. Визуалната прилика между тях е стъписваща за околните, но най-вече силно смущаваща и играеща си с разсъдъка на двамата мъже. Взаимоотношенията им се усложняват с времето посредством обмена на знание, изразяващ се в дълбоки интелектуални дискусии, съвместни научни проекти и двупосочни психологически манипулации. Постепенно идентичността им почва да се слива по сюрреалистичен начин. Все по-честата смяна на ролите разклаща така или иначе нестабилната самоличност. Първоначално господар и роб, Ходжа и италианецът стават интелектуално равни, след това по пътя на логиката се превъщат в съперници, докато накрая не стават изцяло взаимнозаменяеми фигури. Различията между техните физически белези, мисли, усещания, спомени се разтварят в хипнотична симбиоза. 

Краят на романа е двусмислен и поставя основния въпрос - Кой кой е всъщност? Венецианецът ли е заел мястото на Ходжа или Ходжа се е превърнал във венецианеца? А може би самоличността е просто илюзия? 

Стилистично прозата на Памук е плътна и многослойна, преплитаща история, философия и психологическа интрига. Една от подчертано силните страни на писателя е способността му да създава атмосфера, богата на исторически детайли. Читателят се пренася в света на османски Истанбул, където паралелно съществуват науката и мистицизмът. 

Въпреки че "Белият замък" е сравнително кратък роман, той изисква търпение и внимателно четене. Размислите върху природата на подвижната идентичност, както и върху темата дали знанието води до истинска свобода или до по-голямо поробване, ни вълнуват дълго след като затворим последната страница на тази книга.