Част последна

След "Кафенето без име", с което писателят и актьор Роберт Зееталер определено ме спечели, реших да прочета още нещо от него и изборът ми беше изцяло продиктуван от заглавието "Част последна" и от илюстрацията на корицата, които ми подсказаха да очаквам спокойствие и меланхолия.

Изненадата ми се появи с първото прочетено изречение, когато разпознах главния герой, а именно Густав Малер - небезизвестният австрийски композитор и диригент. Авторът щрихира реални биографични моменти от живота на Малер, но фокусът на наратива е изместен от гения и таланта на голямата личност върху спомените и философията на един обикновен немощен човек на границата със смъртта. 

Композиторът копнее за бистрота и простота, отхвърля земната суета и изкуствено усложненото съществуване - "Първите мисли са прости, последните също. Само дето между едните и другите всичко се обърква." Докато вълните на океана го люлеят между  безперспективната действителност, болезнените съновидения от миналото и отвлечената равносметка, той ни дава възможност да надникнем зад кътчетата на неговата душа. Там се крият тежестта и цената на успеха, сложността на взаимоотношения, нежната, но недостатъчна сама по себе си обич, неочакваните загуби и самотата. 

(Густав Малер) 

"Върху сандъка си на слънчевата палуба, обзет от пагубно примирение, Малер размишляваше върху нищожеството на живота. Този живот не бе нищо повече от кратко издишване, дъх във вселенската вихрушка, но въпреки това той толкова го обичаше, че тъгата от ненужността на тази любов му разбиваше сърцето."

Любипитно е, че в произведението има кратки епизоди, отделени на Огюст Роден и Зигмунд Фройд. През срещата им с Густав Малер маските на гениалността им са свалени и те също са описани като обикновени хора - единият истеричен и груб егоцентрик, другият практически безполезен философ.