Барнабо от планината

Дино Будзати е италиански публицист, писател и художник със сериозен алпинистки опит и това ясно се откроява в произведенията му. 

Първата му издадена книга е "Барнабо от планината". Това е един мълчалив и съзерцателен разказ за видовете самота, за простия живот в планината и вътрешното израстване, за опознаването на самия себе си като единствен път към душевен мир в унисон с природата. Повествованието е  почти лишено от диалози и времеви граници, а разказвачът е ту наблюдател, ту  участник. Изобразителността в описанията на планината и скалите създава живи картини, които сякаш наистина виждаш пред себе си, докато четеш.

Барнабо е млад и живее в почти пълна изолация сред сурови и тихи планински мъже. Още отначало се усеща дистанция между него и останалите горски служители. Дори иначе дълбокото му приятелството с Бертон е някак неизказано, лишено от емоции и близост.

С  разгръщането на конфликта Барнабо е изправен пред избор, за който е все още незрял. Продиктуваното от страх решение му отнема достойнството. Последствията се изразяват най-вече в чувство за вина и непреодолима необходимост от доказване, които поставят младия герой в тъжна самота, съвсем различна от чистата, безгрижна и спокойна самота, която е опознал високо в планината.

Завръщането му след години го изправя пред сходен избор и копнежът за реванш отстъпва пред омиротворяващата перспектива, постижима през себеосъзнаването.

Нева Мичева е свършила отлична работа с превода от италиански, а корицата на Кирил Златков улавя напълно усещането, което предава романът.