Когато войната се прибра у дома

„Когато войната се прибра у дома“ е трогателен роман, който с голяма деликатност изследва последиците от Първата световна война върху младите ветерани и техните семейства. Действеието се развива в началото на 20-те години на 20-и век в следвоенен Уелс, а в центъра на историята са Нати, разсъдливо и силно 12-годишно момиче, и нейната борбена и принципна майка, която е принудена да търси ново начало в свят, променен от войната.

„Странни пъкли има в умовете, които Войната сътвори“ – този стих от поемата, която децата изучават в училище, обобщава болката и посттравматичния стрес, оставили трайни белези у обществото. Преждевременно порасналите младежи, каквито са Хю и Джони, и неспособността им да се върнат към нормалния тепърва предстоящ им живот свидетелстват, че разрушенията на войната не свършват на бойното поле. Именно тук идва и двусмисленият въпрос „Докъде ще стигне светът, ако слушаме децата?“ Макар изричащият го да предполага негативен отговор, текстът фино кара читателя да се замисли дали децата не биха били най-добрите съветници на тези объркани и ампутирани от сензитивност възрастни.

Болката и надеждата, страхът и куражът се пресичат, за да подсилят посланията на творбата. Благодарение на съпричастността и волята за възстановяване, героите намират сили да се изправят и да продължат напред.

Друга тема, заемаща централно място в романа, е тази за различията между родител и дете. Отношенията на Натали и майка ѝ са представени с голяма дълбочина. Макар между тях да има напрежение, в основата му стои желанието за защита и грижа. През трудностите и недоразуменията двете постепенно изграждат по-силна връзка, изпълнена с обич и разбиране. 

Лесли Пар умело вплита теми като приятелството, личната борба с идентичността, прошката, вярата в доброто, създавайки една топла, вдъхновяваща и преди всичко универсална история за порастването, преодоляването на страха и намирането на уют.