Черните камъни

"Черните камъни" на Хюс Кайер е смущаваща алегория, която обследва тънката и опасна граница между идеализъм и тоталитаризъм. Действието се развива в суров и заплашителен антиутопичен свят, където стремежът на отруденото общество към съвършен ред се постига за сметка на личната свобода, съпричастността и в крайна сметка – човечността.

Бездушно извисяващата се кула, съградена от черни камъни, е едновременно реален затвор и метафоричен символ на идеологическото потисничество. Нейното зловещо присъствие доминира над живота на каменоломците, служейки като постоянно напомняне за непоколебимата вяра на режима в собствената му визия за "висше благо". 

Съзряващият Долон започва да поставя под съмнение този идеал и благодарение на вроденото у децата чисто любопитство и на неговата дръзка приятелка Гид постепенно разобличава добре укритата фатална съдба на противопоставилите се. Инакомислещите са призовавани на последното ниво на кулата за наказание само с една единствена цел - разпад на истината, заглушаване на свободната мисъл и потискане на свободната воля. 

"Властимащият не може да се спре. Иска да управлява вътрешността на идеала."

Мрачните събития, които Кайер лаконично и безпристрастно описва, подчертават как идеалите, безусловно наложени, обезчовечават и смазват личните мечти под тежестта на колективната визия. 

Книгата "Черните камъни", издадена за първи път през 1984 г., не е просто критика на потисническите режими, а дълбок размисъл върху човешката склонност да се гони съвършенството на всяка цена. Нидерландският писател Хюс Кайер ни напомня за скритите сили на знанието и словото и как те мога да оковават и освобождават. Ежедневните несправедливости в романа възпитават младите читатели на критично мислене, състрадание и смелост, да подлагат установените разбирания под съмнение заедно с идеите, които стоят зад тях. 

"Никога ли не ти е правило впечатление колко зла е глупостта? Колко фанатично защитава празноглавецът тъпотата си, колко се гордее той с безграничната си неначетеност?" 

Илюстрациите на Люба Халева, поставящи начало на всяка нова глава, са също така пестеливи и опростени, както и самият текст, но същевременно наситени със смисъл.

Искам да отбележа, че за разлика от други произведения на този автор, това не успя да ме грабне, може би защото е насочено към подрастваща аудитория. За зрелия читател предложената истина не е ново откритие, нито е предадена по достатъчно провокативен и вдъхновяващ начин. И все пак "Черните камъни" е нетипично мрачно антиутопично бижу за юноши.