Среднощният дворец

Вторият роман на Карлос Руис Сафон от поредицата "Мъглата" носи все същата позната ни мрачна атмосфера, но този път действието не се развива в Испания, а в Калкута - град на нищета и упадък. Дебнещите сенки от миналото се завръщат, за да разкрият зловещи тайни и да унищожат наследството си. 

Седмина сираци на прага на съзряването си ще трябва да се изправят пред маниакално огнено зло, което се кани да изпепели цяла Бенгалия. Жаждата за мъст може да се окаже по-силна от всичко, но един акт на смелост, извършен от правилния човек, би могъл да я разколебае.

Любимият ми стил на Сафон се откроява и в "Среднощният дворец", но този път не успя да ме плени, както обикновено. Героите не бяха плътни, мотивите за действията не бяха достатъчно обосновани, но нека имаме предвид, че това е едва второто произведение, излязло изпод перото му. Все пак историята има потенциал и тъмна атмосфера и мисля, че е подходяща за по-младата аудитория.