Лебедова песен

„Лебедова песен“ на Робърт Маккамън е кинематографичен и ужасяващ постапокалиптичен роман, който всеки почитател на жанра трябва да преживее.

Внушителните почти 900 страници, побрали в себе си две части, ни ситуират в безмилостен свиреп свят, изпепелен от ядрена война, където оцеляването е привилегия, а жестокостта - единствен закон. Американският автор не спестява на читателя си нищичко - суров натурализъм и безпощадна бруталност ни съпътстват от първите ядрените взривове през ущасяващите последствия от тях до възхода на извратените и жадните за власт.

И все пак в кошмарната реалност сред развалини, трупове и радиационна мутация, успява да се прокрадне надеждата. Маккамън майсторски вплита отчаяние и красота, напомняйки, че дори в най-опустошения свят смелостта и чистотата могат да си пробият път.

Това, с което се отличава романът, са пълнокръвните персонажи – несъвършени, дръзки, храбри, несломими или пречупени, извратени, шизофренни...болезнено човешки. Героите са парчета от счупено огледало – едни отразяват красотата в душите си, други – ужаса, а заедно създават въздействащ портрет на една цивилизация, вече изпяла своята лебедова песен.

В сърцето на историята е Суон - дете с мистичен дар, свързан с природата и изцелението. Тя е едновременно невинна и невероятно борбена. Неслучайно името ѝ се съдържа в оригиналното заглвание на романа на английски език („Swan song“) и в този смисъл „лебедова песен“ може да се тълкува като двупластова метафора.

Но образите, които се запечатаха незаличимо в съзнанието ми, са други - лудата клошарка Сестра Крийп, чиято вътрешна трансформация определям като най-дълбока, чистосърдечният кечист-исполин Джош Хъчинс, който със суровата си външност през цялото време ми напомняше на Майкъл Кларк Дънкан от „Зеления път“, и не на последно място Роланд Кронингер – детето-психипат, превърнало се в истинско чудовище.

Фантастичните елементи и болезненият реализъм в този футуристичен роман обрисуват живи картини, които се впиват в ума ни със зъби и нокти. Злото е навсякъде – както вътре в самите хора, така и извън тях, въплътено в многооко същество – допелгенгер, хранещ се от ужаса, манипулиращ умовете и сеещ омраза, разделение, насилие и смърт. Тази митична сила с почти библейско измерение отключва у нас древен страх. Насладата, която изпитва, наблюдавайки брутални сцени на насилие, ни кара да потръпваме.

Четенето на „Лебедова песен“ напомня гледането на епичен филм – мащабът е грандиозен, образите – ярки, а ритъмът – неумолим. Любителите на жанра ще открият паралели с „Пътят“ на Кормак Маккарти, „Сблъсък“ на Стивън Кинг, „Лудия Макс“ на режисьора Джордж Милър и много други. Стилът на Маккамън е наситен и въздействащ. Макар да не се страхува да покаже най-тъмните кътчета на човешката душа, той възпява никога негаснещата светлина. 

Ако сте готови за едно брутално (по американски), но и красиво пътешествие из руините на цивилизацията, „Лебедова песен“ е наистина добър избор.

Надявам се някой ден тази книга да бъде екранизирана в сериал.