Аз пея, планината танцува

Ирене Солà е осъществила един любопитен експеримент, написвайки романа "Аз пея, планината танцува". Книгата ѝ печели множество признания, сред които и Награда за литература на Европейския съюз през 2020 г. 

Поетичният напев на каталонската писателка и художничка ни увлича в един свят на границата с магическото, където планината сякаш наистина танцува под мелодичния съпровод на думите. Тази „песен“ ни понася из висините на Пиренеите и ни разкрива ярък портрет на живота, смъртта, скръбта и устойчивостта. Фолклорът и реалността се преплитат в хармония с природата.  

Текстът има мозаечна структура, всеки епизод е разкрит през погледна на различен герой и това плавно тласка историята напред, като същевременно всяка гледна точка наслоява допълнителна дълбочина. Сред суровата красота на магическата действителност необичаен хор от гласове разказва. Тук, редом с мислите на селските хора, можем да чуем и тези на облаците, мечките, сърните, кучетата, на отдавна изгорени на клада вещици, горски самодиви, синове на великани. Дори растенията са одухотворени. Самата планина е жива. Със собствен дъх и памет, тя носи историите на земята от незапомнени времена, за да ни напомни колко нищожни сме всъщност и за невъзможността ни да се противопоставим на природните стихии. Едновременно с това планината е и наше душеубежище, единствен дом.

Лиричният стил на Ирене Солà, нестандартните разказни форми, бавното темпо оставят усещане за съновидение. Авторката създава легенда, която българският читател лесно може да почувства и разбере, тъй като планината има специално място в нашия фолкор и е част от самоидентифицирането ни и от възприятието ни за пространство, макар и невинаги осъзнато. Открих това за себе си по време на едно пътуване из Нидерландия – през цялото време нещо в пейзажа липсваше и го търсех, и търсех, докато изведнъж разбрах – няма ни връх, ни хълм, само равна, еднообразна шир.