Стоунър

„Стоунър“ е книга, която оставя у читателя траен отпечатък. Досущ като самия герой, романът е тих, скромен и сдържан в драматизма си.

През 1965 г. за пръв път е издадена историята на Джон Уилямс за един съвсем обикновен живот – бедно момче от провинциална ферма, свикнало на тежка физическа работа, се записва да учи агрономство по предложение на отрудените си родители, но съвсем случайно в университета се влюбва в литературата и открива призванието си. Именно тази промяна, смълчана и едновеременно с това съдбоносна, пренаписва изцяло бъдещето на главния герой Уилям Стоунър. И все пак няма усещане за велик обрат, времето продължава да тече безстрастно. Годините отминават в меланхолия, малки лични битки, равнодушно приети академични интриги, тиха болка, кротки разочарования, сдържана любов, малки незначителни мигове на радост. Стоунър живее равно, без зрелищни героични подвизи и бурни романтични преживявания, а "всеки миг от живота му е белязан от сподавена тъга". Докато четях, имаше моменти, в които исках да го хвана за раменете и да го раздрусам силно, да го изкарам от кататонията и да го подтикна към действие. Но постепенно се научих да уважавам решенията му, да го разбирам и понякога дори да се възхищавам на затихналия му стоицизъм, неговото средство за преодоляване на разрушителите емоции - "бе обхванат от чувства, толкова дълбоки и силни, че човек не може да ги признае дори пред себе си просто защото няма как да живее с тях".

Джон Уилямс ни кара да преосмислим мерките, с които оценяваме стойността на един живот. Славата, героизмът, победата, успехът губят своята универсална значимост, давайки път на тихото достойнсто да останеш верен на себе си и да се посветиш изцяло на това, което наистина обичаш, дори когато светът изглежда безразличен и съществуването безсмислено. За Стоунър тази любов е литературата и се изразява в дълбока, непоклатима отдаденост, която се превръща в негово утешение, смисъл и съпротива - "Любовта към литературата, към езика, към тайнството на ума и на сърцето, проявяващ се в дребните, странни и неочаквани съчетания от букви и думи, в най-черния и най-студения печат – любов, която Стоунър беше крил, сякаш беше незаконна и опасна, - той започна да дава воля на тази любов в началото плахо, сетне дръзко и след това гордо.” Докато светът му претърпява различни преображения, литературата остава единствено убежище. Битките, които избира – срещу институционалното лицемерие, емоционалното пренебрежение и личните разочарования – на практика са загубени, но погледнати през призмата на философията, биха могли да се разбират като своеобразна победа, заради запазеното достойнството в самата борба. Стоунър посреща потисническия свят "с лице, безизразно, твърдо и мрачно". 

Американският поет и писател Джон Едуард Уилямс пише без излишен драматизъм, ясно и точно. Стилът му е грациозен, сдържан и проницателен. Интересно е да се отбележи, че самият автор е преподавател по английска литература в университета в Мисури. Без цененасочено да търсим сходства с неговия герой, можем да предполагаме, че авторът е вложил частица от себе си у Уилям Стоунър и благодарение на личния си опит е успял да обрисува академичната среда и съответстващите ѝ порядки с подобаваща дълбочина. 

"Стоунър" е роман за житейския път на обикновения човек, път, осеян с дребни решения, скрити разочарования, тайни надежди. И все пак, макар и незначителен, всеки живот е величествен сам по себе си с малките победи и купищата падения. 

От 2017 г. насам има слухове за филмова адаптация на книгата. В момента в IMDB има оскъдна информация, но е отбелязано, че се работи по проекта. Очаквам с нетърпение.