Твърди Перейра

                                     

„Твърди Перейра“ на италианския писател и преподавател по португалски Антонио Табуки е размишление за мястото на достойнството, съвестта и съпротивата в потисническа Португалия през 30-те години на XX век по време на авторитарния режим на диктатора Антониу ди Оливейра Салазар. Издаден през 1994 г., романът е отличен с множество награди за литература и е преведен на над 30 езика. 

Главният герой Перейра, застаряващ, самотен, възпълен и уморен редактор на културната страница на лисабонския вестник „Лижбоа“, е човек на навиците, който превежда отлично френска литература, работи самостоятелно в изолиран малък офис, посещава редовно едно и също заведение, пие лимонада и яде омлет с подправки, живее спокоен и затворен живот, грижливо отбягвайки политическото напрежение около себе си или иначе казано действителността. Но през 1938 г. Португалия не позволява на гражданите си, включително на журналистите, лукса на безразличието. 

Табуки, като изтъкнат познавач на португалската култура, история и литература, майсторски изгражда атмосферата на потискащ страх и контрол, характеризираща „Новата държава“, както официално се нарича режимът по време на управлението на Салазар. Жестоката цензура и полицейското наблюдение се подразбират, без да е хвърлен пряк фокус върху тях в повествованието.

Животът на Перейра започва постепенно да се променя, когато случайно наема на стаж политически ангажирания младеж Монтейру Роси, чиито статии-некролози отразяват бунтовническия дух и борбата срещу фашизма. Тази съдбовна среща постепенно променя Перейра и му помага да осмисли пасивното си съучастие в порочната системата. 

Главният герой е съвсем обикновен - уплашен, нерешителен, запуснат, търсещ утеха в захарта, литературата и портрета на покойната си съпруга. С бавни, несигурни стъпки той преоткрива смелостта си и започва да брани моралните си ценности, за да възвърне самоуважението си. В неговата трансформация липсва грандиозен жест на неподчинение, вместо това наблюдаваме бавно осъзнаване, че достойнството не може да съществува заедно със страха и мълчанието. Цензурата в романа е двуизмерна - тя е не само външна политическа реалност, но и вътрешно духовно състояние. Перейра е свикнал да цензурира себе си, разглеждайки истината като безобидни културни материали, заглаждайки неудобните факти в мислите си, точно както режимът заглушава гласовете на несъгласието в обществото. Авторът ни показва как борбата за достойнство е процес, който започва дълбоко в душата, създава дискомфорт на личната съвест и чак тогава изплува на будната повърхност, за да се прояви публично. 

Рефренът "твърди Перейра" се повтаря многократно в текста, създавайки усещането за свидетелско показание или съдебен протокол. Този оригинален наративен похват подсказва, че историята на Перейра може един ден да се превърне в доказателство за истината като морална необходимост и за достойнството като последен подслон на свободата. 

Романът е екранизиран година след издаването си. В ролята на Перейра влиза не кой да е, а именно Марчело Мастрояни.