Нюх

„Нюх“ е първата книга от поредицата за Бънк Ромеро – частен детектив, мутант и вълколак, който разчита не само на логиката, но и на свръхестественото си обоняние, за да разплита мрачни мистерии.

Романът е структуриран около четири отделни случая – от кражба на магическа съставка до убийство в заключена стая – всеки от които разкрива нови пластове от света и характера на Бънк. Макар и фрагментарна, тази структура служи като основа за изграждането на по-голямата история, която обещава да се разгърне в следващите книги от поредицата.

Емил Минчев създава една фантастична реалност, която е едновременно футуристична и позната – планетата Хаксан е пълна с корумпирани политици, мутанти, вещици и технологии от бъдещето. Въпреки на пръв поглед хаотичната сменица от елементи, авторът успява да ги вплете в един правдоподобен и жив свят, в който всяка улица, сграда и герой имат своята логика и място.

Стилът на писане е наистина увлекателен – стегнат, образен и изключително изразителен. Без излишна претенциозност, Минчев описва сцени и герои с лекота, която напомня на класическите ноар романи, но с модерен, почти кинематографичен усет. Забелязах и някои устойчиви словосъчетания, своеобразни закачки с българската аудитория, които придават живот на текста.

Въпреки, че детективският жанр не ми е най-любим и често ми доскучава, „Нюх“ успя да ме спечели с атмосферата и интелигенто описаните мистерии. Този роман потопя във фантастичен свят, където магията, технологиите и криминалните интриги се преливат в едно, за да му помогнат да излезе от познатото клише.

Ако трябва да опиша с две думи прочетеното – приятна изненада.