Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

 

Юнас Юнасон е шведски журналист, продуцент и писател, който дебютира в литературата именно с романа „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Тази негова първа книга се превръща в истински световен феномен - преведена e на над 45 езика и има над десет милиона продадени копия по цял свят.

Историята започва в старчески дом, в деня на стогодишнината на Алан Карлсон – герой, който никак не обича официалности и който, вместо да празнува със скучните обитатели на дома, решава просто да... скочи през прозореца и да избяга. Това, което следва, е поредица от събития, които са толкова абсурдни, колкото и забавни, включващи куфар, пълен с пари, група гангстери, един слон и доста черен хумор.

За мен основната повествователна нишка, макар забавна, не е нищо особено, а истинската сила на романа се крие в паралелната сюжетна линия, която чрез ретроспекции разкрива невероятния живот на Алан – той сякаш е бил на всяко ключово историческо събитие през ХХ век и се е срещнал с всички значими личности на това време - Франко, Труман, Чърчил, Сталин, Мао Дзъдун, Шарл дьо Гол, Линдън Джонсън, Никсън, Брежнев и Юдойоно. От участието си в Гражданската война в Испания през сътрудничеството си с американците по създаването на атомната бомба до разходките из близка и далечна Азия, Алан Карлсон успява да бъде винаги на точното място, независимо от историческия хаос наоколо.

Това, което прави книгата толкова запомняща се, е хумористичната перспектива, през която Юнасон разглежда едни от най-мрачните и значими събития на ХХ век. Войни, диктатори, революции и ядрени оръжия – всичко това минава през абсурдно лекомислената призма на главния герой, който не иска да се занимава с политика. Посредством сатира шведският автор изобличава безсмислието на властта, фанатизма и историческата случайност с лекота и чар.

Хрумна ми интересен паралел между Алан Карлсон и друг, обичан от мен, герой - Форест Гъмп. Подобно на Форест, Алан попада случайно в центъра на събития, които оформят съвременния свят. И двамата са водени не от амбиции или идеалогия, а от лична логика, непретенциозен морал и един вид наивна мъдрост. Но докато Форест вдъхва топлота и невинност, Алан е по-близо до саркастичната нелепост - философия, която не променя света, а просто го приема такъв, какъвто е, с коктейл в ръка.

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е роман за живота като поредица от невероятни случайности, за свободата да бъдеш себе си, дори когато си на 100, и за това как понякога абсурдът е най-добрият начин да разкажеш истината.

Филмът по книгата на режисьора Феликс Хернгрен от 2013 г. също става хит. 

На моменти абсурдът ми дойде в повече, не съм фен да се прекалява с хумора и не разбирам огромния шум около тази книга. И все пак, докато я четях, бях в определено леко настроение, че да ми хареса и да не бъда строга към автора. Единствената друга творба на Юнасон, към която имам интерес, е "Неграмотното момиче, което можеше да смята".