Завръщане

В дебютния си роман „Завръщане“ Яа Джаси разплита нишките на две родословни линии, разделени от океан, но свързани от обща рана: робството. Това е книга, която започва като приказка, но бързо се превръща в суров, реалистичен разказ за идентичността, родовата и културната памет, както и за борбата за свобода в различните ѝ превъплъщения.

Под формата на историческа фикция романът проследява потомците на две полусестри – Ефия и Еси – едната остава в Африка, другата е продадена в робство и отведена в Америка. Така се раждат две паралелни линии, различни по път, но неразривно свързани по произход, които се развиват през вековете – едната на територията на днешна Гана, другата в САЩ. Всяко поколение носи белезите на предходното, сблъсква се със страховете и травмите на своите предци, докато не се появи ново, готово да ги осмисли, да ги отхвърли и да се освободи от тях. Това е дълъг процес на осъзнаване и изцеляване, който кулминира в последните глави, където срещата по кръв и дух на двете поколения става възможна. Идеята за наследената болка и трансформацията стои в сърцето на романа. В края на повествованието двете линии се сливат символично чрез завръщането към корените, за да се освободят героите от оковите на миналото, да преоткрият същността си и да продължат напред.

Яа Джаси представя робството не само като исторически факт, а като жива, дълбоко вкоренена травма, която се предава през поколенията от двете страни на Атлантика. В Африка виждаме как местните общества са въвлечени в търговията с роби – не само като жертви, но и като участници. В Америка проследяваме живота на потомците на Еси – от плантациите до Харлем, през борбата за граждански права и лична идентичност. Този двоен поглед е изключително ценен – той разширява разбирането ни за робството като глобална система, а не само като американска трагедия.

„Знаеш ли какво е малодушие? Да се държиш с човек, като че е твоя собственост. Истинската сила е да знаеш, че всеки сам си е господар.“

Бих определила „Завръщане“ като приказка, лишена от илюзии. Джаси пише с изключителна сдържаност и яснота. Нейният стил не е патетичен, не търси сълзи, а истини. Началото на романа напомня на приказка – с огън, дим и древни вярвания – но бързо се превръща в реалистичен, на моменти почти документален разказ. Авторката ни въвежда в африканската култура с уважение и дълбочина, показва ни бит, обществено устройство, суеверия, но и вътрешната сила на хората.

Паралелът с „Чичо Томовата колиба“ е неизбежен (поне за българската аудитория). Докато „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоун е роман с ясно морално послание и патос, насочен към съвестта на белия читател, „Завръщане“ е по-интимен и многопластов. Той не цели да възпитава, а да припомня и свързва – да покаже, че историята на робството продължава да живее в телата и душите на африканските потомците. Ако „Чичо Томовата колиба“ е зов за състрадание, то „Завръщане“ е зов за запазване на родовата и историческата памет и освобождението на духа.

Няма как да не спомена пленителната корица на българското издание, сътворена от Моника Писарова. Художничката е успяла да улови ключовите символи на текста и да предаде в пълнота атмосферата на романа.