Портокал с часовников механизъм

Романът „Портокал с часовников механизъм“ на английския лингвист, композитор и писател Антъни Бърджес (1917-1993) е издаден за пръв път през 1962 г., като авторът твърди, че го е написал за едва три седмици. Провокацията идва от лична трагедия – съпругата му е брутално нападната от група младежи, което води до загуба на детето, което носи. Този акт на безсмислено насилие го кара да разсъждава за природата на злото, свободната воля и ролята на държавата в моралното възпитание на обществото.

На българската литературна сцена произведението се появява едва през 1991 г. (можем да се досетим защо по-рано това не е било възможно) в невероятно находчивия и интелигентен превод на Мариана Мелнишка, която е съумяла, видимо след усилено проучване и съобразяване с оригиналната експериментална реч (т. нар. "надсат") и с езиковите дадености и особености на българския съвременен жаргон, да постигне внушителен и разбираем краен резултат. Във второто преработено издание е включена непубликуваната дотогава у нас последна глава на романа и ясно си личи, че разкрепостяването на речта ни се е развило и младежкият жаргон позволява осъвременяване на превода.

Какво всъщост значи заглавието „Портокал с часовников механизъм“? Докерите в лондонското пристанище, имащи важен принос за развитието на англисйкия език, наричали необикновена ситуация с идиома „as queer as a clockwork orange”. В този израз се сблъскват органичното и механизираното. Бърджес споделя, че е чул в Малая (една от бившите британски колонии) да употребяват на местния език думата „оранг“ за човек. Оттук и метафората за човек, лишен от свободна воля, превърнат в неестествено, необикновено същество чрез насилствена държавна интервенция.

Романът представя свят, в който младите са изгубили морална посока и се отдават на „ултравиоленция“ или иначе казано – екстремно безцелно насилие за удоволствие. „Надсат“ ни позволява да се потопим в тази младежка субкултура. Интересното е, че всичко това – от  жаргона до липсата на ценности – звучи до болка познато и актуално за нашата действителност. Това е не просто социална критика, а предупреждение, че когато обществото не предлага смисъл, младите съвсем естествено го търсят в разрушението. Главният герой „маленки“ Алекс и неговите „друзя“ са продукт на свят без ценности, но и на държавата, която отговаря с още по-брутална репресия. Медицината и методите за терор и промиване на мозъци променят самата биология на човека, а експериментът, на който е подложен Алекс, го превръща в портокал с часовников механизъм. Бърджес ни дава да разберем, че насилието е напор на човешката природа, която не може да бъде променена чрез външно влияние, а единствено по собствена воля, когато сам за себе си откриеш нов смисъл за съществуване.

Антъни Бърджес е може би един от най-продуктивните британски интелектуалци на XX век. Освен че е създал над 30 романа, множество есета и лекции, той е композирал симфонии, камерна музика и дори опери. Самият той споделя, че се чувства повече композитор, отколкото писател. Любопитно е, че класическата музика има специално място в „Портокал с часовников механизъм“. Нашият „друг“ Алекс обожава Бетовен и Хендел. Музиката е негово убежище, той я възприема като форма на възвишено преживяване. Но авторът преобръща очакванията ни – класическата музика не облагородява, тя съществува паралелно с насилието и дори го вдъхновява. Това поставя под въпрос идеята, че изкуството има морална функция - може ли красотата да съществува в услуга на злото? Доколкото знаем, Хитлер също е харесвал възвишеното изкуство.

През 1971 г. Стенли Кубрик адаптира "Портокал с часовников механизъм" в едноименен филм, който се превръща в културен феномен. Със своята стилизирана естетика, провокативна еротика и зрелищно насилие, филмът предизвиква бурни реакции. Макар и визуално брилянтен, той опростява някои от философските пластове на романа. Има сведения, че до Кубрик не е достигнала пълната версия на текста и именно поради тази причина финалите се разминават. Екраннара версия е безмилостна, докато литературната творба предлага възможност за изкупление. Алекс започва да пораства и да се променя, да търси нов смисъл. 

Специално проверих и прочита в Сторител - Димитър Живков се е справил страхотно, препоръчвам и аудиокнигата. 

Радвам се, че все повече книги на Бърджес се намират на нашия пазар. Следващата, която ме чака вкъщи, е "Непокорното семе".