Ние, останалите, просто живеем тук

Юношеският роман „Ние останалите просто живеем тук“ на Патрик Нес не успя да ме увлече толкова, колкото ми се щеше, но все пак остави след себе си усещане за нещо различно и оценявам оригиналността на избрания от автора подход. Нес решава да покаже свръхестествени сили, заплахи и апокалиптична битка не през очите на героите, които винаги са натоварени със задачата да спасяват света, а през погледа на онези странични наблюдатели, които просто се опитват да живеят в неговия хаос.

На вниманието на читателя са предоставени две паралелни сюжетни линии. Първата, под формата на кратък абзац в началото на всяка глава, щрихира историята на „избраните“ деца, които героично са се посветили на борбата с безсмъртните и запазването на реда на живите. Прожекторите обаче са насочени към втората, която ни сблъсква с проблемите на четирима обикновени гимназисти, готвещи се да започнат нов етап от живот си. Tе се борят със собствените си демони: тревожност, семейни проблеми, любовни терзания, отговорности. В този преломен момент решенията са трудни, но приятелството се оказва тяхната най-голяма сила. Заедно се учат на смелост и намират посока. 

Това е книга за онези, които не са герои в нечия легенда, но все пак трябва да оцелеят в своята реалност. И макар сюжетът да не ме плени, харесвам идеята, защото понякога най-важните битки са тихите, вътре в нас. Понякога просто да оцелееш, да продължиш, да обичаш и да вярваш в хората до себе си е напълно достатъчно, за да бъдеш истински герой.