Пиранези

                                     

Сузана Кларк е британска писателка, родена през 1959 г. Преди да стане известна с мащабния си труд „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ (2004), е работила като редактор и преподавател. След успеха на дебютния си роман, Кларк се оттегля от публичното пространство поради хронично заболяване, което я принуждава да живее в изолация. След дълга пауза авторката се завръща на литературната сцена през 2020 г. с „Пиранези“ – малка по обем, но колосална по въображение книга. Още с първите редове читателят е приласкан от морските вълни в тишината на този лабиринт от идеи и започва да го обитава, жаден за солени чудеса.

Главният герой, наричащ себе си Пиранези, живее в мистериозен свят, назован Дома – безкраен архитектурен лабиринт от зали, вестибюли, статуи и приливни води. Всяка зала има свое име, всяка статуя – свое значение. Пиранези води дневници, изследва пространството и вярва, че Дома му дава всичко необходимо. Всяко ново разкритие обаче е и нова загадка, което постепенно пробужда съмнения.

Светът на Кларк е сюрреалистичен, но в никакъв случай хаотичен. Той е подреден, ритуален, почти свещен. Текстът, страница след страница, насочва читателя, че това не е просто фантастична реалност, а метафора за паметта, идентичността и начина, по който възприемаме всичко около нас.

В романа се преплитат различни философски мотиви, сред които успях да разпозная Мита за пещерата на Платон, изследователския подход на научния рационализъм и митологичните архетипи, закодирани на подсъзнателно ниво.

Според Платоновата Теория за формите материалният свят е само сянка на по-висша реалност.  Дома в „Пиранези“ е  именно такова място, където всяка статуя е символ, всяка зала е идея, а всяко движение на водата е ехо от по-дълбока истина.

Структурата на света на три нива ни е позната не само от концепцията на Платон, но и от различни митологични, религиозни и езотерични системи, където пътят към знанието минава през слизане в дълбините и изкачване към светлината.

        - Горният свят – рационалният, наученият, реалният свят, откъдето идват външните персонажи.

        - Средният свят – Дома, символизиращ света на идеите и формите.

        - Донлитя свят – подземните зали, залети от приливите, които символизират несъзнаваното и напомнят за дълбините на човешката психика.

Главният герой, като обитател на това място, влиза в ролята на учен-философ, наблюдаващ сенките и опитващ се да достигне до същността им по емпиричен път. Той не просто живее в Дома, той го изследва и търси неговото значение. Това го поставя в контраст с другите персонажи, които гледат на Дома като на инструмент или затвор. Британската писателка използва структурата на дневник, за да ни покаже как езикът оформя мисленето. Пиранези е невинен, почти дете в своята логика, но именно тази чистота му позволява да вижда света по начин, недостъпен за останалите.

                                                

Наименованието на главния герой и съответно едноименното заглавие на романа са  заимствани от името на Джовани Батиста Пиранези – италиански художник и архитект от XVIII в., известен със своите гравюри на въображаеми затвори („Carceri d’Invenzione“). Тези затвори са монументални лабиринти, изпълнени с архитектурни детайли, арки, стълбища, които не водят никъде и често са интерпретирани като символи на човешкия ум, на съзнанието, на капана на разума, в който се намира и героят на Кларк. Дома е едновременно физически и психически лабиринт, затвор и убежище, а излизането от него представлява пътят на Пиранези към истинското познание и духовното извисяване. В този ред на мисли, романът може да се чете като алегория за травмата и самотата, за възстановяването на личността след загуба и за духовното пробуждане чрез знание.

Сузана Кларк, може би провокирана от собствената си съдба, търси отговори на въпросите: Какво е реалност? Какво е истина? Какво се случва, когато човек бъде изолиран от света и започне да го интерпретира наново?