Мъже под слънцето

„Мъже под слънцето“ е кратък и стегнат, но същевременно безпощаден текст, в който Гасан Канафани превръща историческата травма на ал-Накба в екзистенциална притча. Прогонването на палестинците след 1948 г. не е просто фон, а невидима злокобна сила, тласкаща хората към рисковани избори и към отчаяно движение без ясна посока и предпоставки за надежда.

Книгата проследява съдбите на трима мъже от различни поколения в търсене на работа, на бъдеще, на спасение, чиито житейски истории са сякаш три слоя на една и съща участ, утвърждваща изгнанието като белег, предаващ се по наследство. Различни по възраст, с различни мотиви, те са еднакво уязвими в абсурден, хладен и лишен от вина свят, който не им предлага легален път към спасение, а третира техните животи единствено като разменна монета.

Гасан Канафани (1936 г. -1972 г.) е палестински писател, журналист и политически активист, един от най-важноте гласове на палестинската литература в изгание. Сам бежанец след ал-Накба, Канафани пише от позицията на лично преживяна травма, но въпреки това той е пестелив в думите си и пише без сантимент. Чрез минимализъм и сдържаност авторът разквазва за огромната човешка болка, за мълчаливата тежест на непрекъснатото бягство и за безгласните хора, които остават завинаги затворени в собствената си тишина.

“Никой от тях не изпитваше желание за разговор. Не само защото умората ги беше изтощила, а защото всеки един беше потънал дълбоко в мислите си. Огромният камион се носеше по пътя заедно с четиримата мъже и техните мечти, семейства, стремежи, надежди, трагедии, отчаяния, сила, слабости, заедно с миналото и бъдещето им. Водеше ги към началото на следващата глава от житейския им път, където новата им участ беше забулена в неизвестност. Погледните им бяха вперени в страницата, която се отваряше пред тях и която ги притискаше с невидима нишка към онова, което им беше приготвила съдбата оттук нататък”