Вечерята

„Вечерята“ на нидерландския писател Херман Кох започва с привидна лекота, почти като светска комедия на нравите, но постепенно задълбава под повърхността, за да достигне до недрата на моралното разложение. 

Конструкцията на повествованието - многостепенно изискано меню - е много идейна. Всеки компонент от вечерята разкрива нов пласт от сюжета и съответно от характерите на героите. На пръв поглед имаме две двойки, събрани в модерен и абсурдно претенциозен ресторант. Постепенно обаче вечерята се превръща в арена на изкривени ценности, родителска слепота и скрита агресия.

„Всеки е чувал за хора, които губят обонянието си или усещането за вкус, за тях и най-превъзходното блюдо вече не значи нищо. Така понякога гледах и аз на живота - като на чиния с топла храна, която малко по-малко изстиваше. Знаех, че трябва да хапна, защото иначе ще умра, но нямах апетит.“

Разказвачът и един от главните герои Паул Ломан е ироничен, интелигентен и дълбоко тревожен. Долавяйки добре прикритата манипулация в гласа му, читателят започва да се съмнява във всяка негова дума, а понякога и в самия себе си. Напрежението между забавното и чудовищното ни държи нащрек през цялото време. Темите за семейната лоялност, моралната отговорност и цената на привилегията са поднесени без сантименталност. С пестелив език Кох успява да постави диагноза на цяло общество чрез една вечеря.

И все пак, този стил на писане и засегнатият във „Вечерята“ проблем не успяха да ме развълнуват истински. 

Едноименната екранизация на режисьора Орен Муверман е номиниран за най-добър филм на Международния филмов фестивал в Берлин през 2017 г. Сред актьорския състав разпознаваме Ричард Гиър.