Лятото, в което мама имаше зелени очи
В романа си "Лятото, в което мама имаше зелени очи" румъноезичната журналистка и писателка от молдовски произход Татяна Цъбуляк ни предлага дълбоко интимен разказ за сложните взаимоотношенията между майка и син, за дългия и труден път към изцелението и за късното помирение с миналото. Творбата представлява стегната, безпощадно честна изповед, която разгръща семейната драма на едни полски емигранти не като сантиментална хроника, а като суров сблъсък между болка, вина, срам и дълго трупано мълчание. Засегнати са темите за смъртта, за прекъснатия диалог, за обичта като трудно произносима дума и за стоицизма под формата на всекидневно усилие да продължиш напред, докато безсилието изкушаващо те приласкава в погубващите си обятия. Структурно книгата е изградена като ретроспективен монолог – разказвачът се връща към едно решаващо лято от младостта си, пречупвайки спомените през призмата на зрелия опит. Фрагментарната композиция постепенно разкрива корените, същността и последиците ...
